Ще ти се усмихна - като първия път, когато те видях. Естествена, непринудена, обикновена... и много, много красива. Излъчването, присъствието, добрината ти - просто няма как да се скрие това, което виждах за пръв път. Идваше срещу мен, все едно чакаше моя поглед и внимание. И аз го направих! В мига, щом те зърнах - мигом се влюбих в теб. Наистина, не осъзнах как стана това... един момент остана в мен за цял живот. Където мислите ни се срещнаха, а усмивките - истински прегръдки на душите ни. Срещата беше неповторима - усетих, че и ти го почувства. Защото ми отвърна - прие това, което изпращах към теб. С един топъл поглед и усмивка ти ме погали. И онзи цитат на Гьоте: О, миг, поспри! Ти си тъй си прекрасен! Повече от всичко исках мигът да бъде вечност. Вечност, в която двама с теб да бъдем главни герои! Рисуващи, хванали ръцете си с багри от чувства. За да оцветим живота помежду си с много любов!

  Поспря за малко, въздъхна и продължи! Някой чакаше теб. Друг, който преди мен бе срещнала. В миналото си, когато просто сте се засекли. Но не с тези погледи и усмивки. Не с тези чувства и мисли, каквито сега усетихме помежду си! Върви, продължи! И помни - това няма да бъде последната среща помежду ни! Знам, тази наша среща е началото. Началото на нещо голямо и истинско, заради което всеки от нас е мечтал. Върви, Любов! Направи това, което ти казва сърцето. Сигурен съм, ще дойде денят, в който отново да се появиш! Вечността ще бъде с нас. Тогава – когато двамата бъдем в едно!

   Аз ще остана тук, за да те чакам. И когато дойдеш, пак да ти се усмихна – така, като първия път, когато те видях!