Когато ти решиш да си отидеш,недей си взема сбогом,нито с мен,нито с морето
Когато ти решиш да си отидеш, недей си взима сбогом,
нито с мен,нито с морето
...Тъжно е нали... Тръгваш си
и сякаш всичко тук крещи: "Остани!".
Но не можеш. Нима нищо не те задържа тук?
Или пък вече всичко ти е тъй познато,
че искаш нещо повече и от това?
И аз не знам...
Някога, когато всички ме забравят, някога,
когато ти ще помниш само моя бледен лик,
тогава виж морето, цялото обгърнато в самотата
и тайнството на идващия ден. Виж сърцето му,
което се вълнува като мен, която гледам теб, как
тръгваш бавно в нощта.
Морето,изпълнено с чувства и слова като танцьора,
чустващ ритъма на музиката, танцуващ не с тялото,
а със сърцето си. Защото само чрез него можеш да
вникнеш в душата му...в Красотата на думите изиграни
в движения, в чувствата, изплакани с любов.
Затова, когато ти си спомниш за момичето, което викаше
след теб: "Остани!", за същата, която със сълзи на очите
те молеше да не я забравяш, иди там до морето, може би, то ще я помни...и може би ти също.
Но какво правиш тук? Какво искаш? "Сбогом" от мен да чуеш...
или просто думите "Обичам те" ? Защо го правиш?...Не искам
твоето завинаги, не искам твоя поглед и вината за това...
Остави ме и върви по пътя си..Не се обръщай...Няма да ме видиш
повече сега...
Аз може името ти да забравя и твоя образ също, но като отпечатък
в мен ще тлее спомена за морето като символа на любовта ми.
Нали то е толкова голямо и така необяснимо, както може
да бъде само една любов, бурно и спокойно, както може да бъде
само един живот и искренно, както можеш да бъдеш само ти!
Затова,..."когато ти решиш да си отидеш, недей си взима
сбогом нито с мен, нито с морето"!
Защото винаги когато гледаш в него,ти ще виждаш Мен!
© МаГи Ст All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В последния абзац си събрала толкова познати за мен чувства...С толкова малко думи ме разчувства толкова много..Поздравления!! Наистина е върха!
-
10х за думите !
-
маги наистина е много хубаво.аз го бях забравила,тоест не го помних.А на "Анонимния" искам да кажа че е възможно да се доближава до нечие друго,защото в училище ни дадоха темета.А от каде мислите госпожата ще е взела идеята за заглавието.сигурно е искала да види и какво ще родят нашите умове и после да си ги съпостави,знам ли я! но наистина се получиха много хубави работи.Тка че не е нужно да откраднеш нещо някому,за да изпиташ чувствата му!!! браво маги!
-
Благодаря ти Вероника
на всички благодаря за разбирането и подкрепата
Поздрави -
еми виж ся бяха ни обявени теми:"още веднъж за любовта.." , "Когато Всички пътища ме мамят да нямам път към теб" , "Когато ти решиш да си отидеш,недей си Взема сбогом нито с мен,нито с морето" , "Господи,колко си хубава.." и т.н. мене най-много ми хареса тази.."Когато ти решиш..." и писах по нея.чуствах я най-близка просто ...Просто съвпадение на заглавите с първия ред... нищо повече..до колкото видях
-
Иван Пейчев
поезия
Литературен клуб | българска класика | страницата на автора
НАПЪТСТВИЕ
Когато ти решиш да си заминеш,
недей си взема сбогом нито с мен,
нито с морето. . .
Иди си, без да се сбогуваш.
Отплувай до съседното пристанище -
до другото пристанище отплувай незабавно.
Там ще намериш пак и чайките, и ветровете,
и лодките със гърбове катранени.
Ще отпочиват пясъците кротко
и всички улици ще водят към морето. . .
Иди си, без да се сбогуваш.
По кея, опустял внезапно,
по облака, над залива застинал,
по дюните, внезапно занемели,
ще разбера, че вече си заминала.
Тъй сребърните малки риби идват
и недокоснали брега,
се стрелват пак
навътре във морето.
Аз дълго ще почуквам със лулата си
по камъка, горещ от светлина,
и ще си тръгна, без да я запаля,
оставил купчинка студена пепел
по камъка от светлината топъл.
Вълните ще шумят със белите си гребени
и този шум, дълбок
и тъмносин като морето,
ще спре до тебе,
тъмносин като морето там,
във другото пристанище.
Но ако сушата не ти предложи нищо ново,
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик -
веднага си тръгни.
Ще те разтваря бално хоризонта,
брегът ще губи свойте очертания.
Морето има хиляди пристанища:
отплувай, без да се сбогуваш
с нито едно от тях.
Додето някой ден ще чуя смях,
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи -
по стълбите на дървената къща
и върху устните си ще усетя устни
с дъх на море и нар.
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш.
Защото всичко край морето е море.
То идва, за да си отиде -
отива си, за да се върне пак.
Затуй недей си взема сбогом ни със мен,
ни със морето.
Иди си, без да се сбогуваш.
-
Feal,в него съм оставила много голяма част от себе си...може би то е най-красивото което съм писала до този момен.Защото е писано в много специален момент в моя живот..знам че е хубаво.Благодаря ти за подкрепата
-
мила ми Маги сигурна ли си че сама си написала това?напримерно не си ли използвала нечия друга творба за основа?!говоря за плагиатство.
-
еи Много благодаря за топлите думи Плами
И се радвам ,че мног от моите неща тук се харесват наи вече май това и "Една история" и съм ацки щастлива от този факт
Благодаря ви наистина!!! -
Миличка...разкошно е! Наистина ме докосна
-
Благодаря ви!!!
... -
Сагласна съм ,много е хубаво
-
есето ти е страхотно.много съжелявам,че си изгубила това момче и отлично знам как се чувстваш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
