Напоследък непрекъснато се питам «Какъв е смисълът на живота ни?», «Какво, по дяволите, се опитваме да постигнем?». Все пак, каквото и да правим, се стремим към едно и също нещо: Да смажем другите със цената на всичко, със цел да се издигнем по-нависоко в жалката «хранителна верижка».
От нас се иска да постигнем най-доброто, да сме най-добрите и да го можем по-добре от останалите. Тези с повечето пари, власт и по-малък умствен багаж, въпреки всичко успяват да се издигнат на една невероятно голяма височина, за сметка на тези, които реално пропиляват целия си живот, за да стигнат поне до половината на успеха им.
И тук отново се питам : «Ние всъщност къде се бутаме?». Все пак къде е смисъла тук? Никой вече не се интересува от това колко е умен и способен един човек. Все повече във всяка една сфера на живота вниманието се обръща предимно на визията и умението да говориш красиво.
За да говориш добре и убедително, не винаги се иска остър ум. Нужна ти е чаровна усмивка и наивен слушател. А в днешно време хората и от двата типа се намират под път и над път.
Животът ни, реално погледнато, тече под непрекъснатите ни опити да се издигнем в йерархията, да изкараме повече пари и името ни да се споменава с респект. Много твърдят, че това не е така. А как да не е? Хората непрекъснато работят, за да изкарват пари с цел да не пропаднат в обществото. С повече пари ставаш по-уважаван, желан и нужен.
Катерим се по стълбичка, при която всяко стъпало нагоде ни отделя от корените ни. Забравяме кои сме и в един момент вече дори не помним с каква мисъл сме тръгнали да се изкачваме, а само мислим как да постигнем още и още. За тази последна моя мисъл могат да се дадат толкова много примери, като започнем от работа в огромна компания, политика и всяка друга сфера на властта: дали за улицата, в правителството или пък където и да е било.
Всички ние не знам защо живеем, но го правим. Даден ни е живот, сами решаваме какво да правим. Но са установени правила, които трябва да спазваме, иначе ще сме буквално премазани от останалите. И в края пак се питам: «Къде е удоволствието от живота?».
© Ели Георгиева All rights reserved.