Колко ще кажат като мене - Обичах, следователно живях !

Обичах, следователно живях... Думи, изказани от велик поет.

        Преди време бях  написала есе на тази тема, то все още е публикувано тук. В един от коментарите беше отправен съвет към мен, а той гласеше: - Скъпа Михаела, когато наистина откриеш любовта, напиши есе на същата тема. После сравни с написаното днес.

       Днес аз вече изпитвам това чувство, знам какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Знам и какво е да се чувстваш изоставен, нуждаещ се от помощ. Тежко е, да! А ти, знаеш ли какво е да гориш, да искаш болката да спре, но да не можеш да я потушиш? Да изпитваш мъчителното чувство, че болката няма да отмине скоро. Никой не иска да бъде сам, всеки има нужда от обич и топли чувства. Самота – не я пожелавам на никого! Но да обичаш и да получаваш същото отсреща е незаменимо. Любовта е едно чудо, мечта, сън, реалност... всеки може да я нарече по различен начин, но всички сме на едно мнение - Любовта е велика!
 Тя е чудо, ако вярваш в чудеса, ние обичаме, защото това е единственото истинско приключение. Сега съм щастлива, че вече знам какво е значението на това незаменимо чувство. Вече не бягам, като малко дете, не играя на криеница. Обичта е различна от всички останали чувства, които изпитваме ние, хората.

       Обичта е незаменимо чувство и ако не е истинско, не трае дълго, а ако е истински изпитано, значи ще е вечно!