1 min reading
Тя се разхождаше по брега на морето. Блясъкът от черната й коса, която в изящна феерия се спускаше чак до кръста, бе способна да заслепи дори слънцето. Босите й стъпала биваха подплисквани от хладката вода, но тя не усещаше това. В този момент по красивото й лице се стичаше една-единствена сълзица, която се откроява като свещ в тъмна нощ от сякаш изрисуваното лице на момичето. То бе пусто отвътре, в нея сега нямаше нищо, тя бе неспособна да чувства отново, сякаш всичките й хубави спомени бяха изсмукани. Сега, в този момент, тя бе като Слънцето без своята светлина, като Луната без своята загадъчност и красота. Вятърът се заигра с нейната коса, като весело я разрошваше и я разделяше на кичури. По лицето на момичето се спусна втора сълза, която отразяваше нарастващия страх и отчаяние, които се надигаха у нея.
Предишния ден тя бе толкова щастлива на съшият този бряг, бе тук заедно с единствения човек, на който вярваше и разчиташе. Тя го обичаше толкова силно, че би жертвала себе си за него ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up