1 min reading
Коя си ти? Помниш ли? Спри за миг!!! Кой си ти? Сега се обърни и ме погледни. Коя си? Същата ли си, каквато беше, каквато те помня? Или може би пътищата, които ни разделиха, са те и променили. Помниш ли ме, помниш ли кой съм аз, помниш ли горещите дни? Случва ли ти понякога, просто да погледнеш в огледалото и да видиш мен до теб, както беше преди, както мечтаех, че ще е завинаги или виждаш само твоя сух образ? Сух от липсата на любов, от липса на топлота. Или може би там, в мрака, се крие светлина, някъде дълбоко. Не помниш ли мойте очи и моето лице в нощта пред онази врата, не помниш ли човека и неговата топлота, искрящата му душа. Не помниш ли онази игра, аз гледах в огледалото и вместо себе си, виждах теб и безподобната ти красота. Но така ли мислеше и ти или всичко бе илюзия. Не, няма как, онзи поглед беше истински, аз помня човека в онова огледало, още мисля за него в безкрайните си нощи. Още помня как биеше твоето сърце, когато гледаше онази светлина, идваща от пронизващата тишин ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up