Apr 6, 2008, 7:53 PM

Крайното при допир с безкрайното се превръща в нищо! 

  Essays » Phylosophy
3239 1 4
3 мин reading
 

"Крайното при допир с безкрайното се превръща в нищо!"

 

 

     Този въпрос представлява една парадоксална дилема, която в своята структура засяга две непосредствени помежду си неща: крайното (човешкия живот, битието) и безкрайното (времето в пространството и пространството като неизменна част от заобикалящия ни свят във времето!) Засяга се още абстрактното и реалното (т.е материалното).

     Връзката между тези "явления" е много тясна, защото на практика материалното е достигнало своя горен праг на развитие под влиянието на (безкрайното) пространството и времето! От гледна точка, наблягаща  на времето, а то е единственият  компонент от орбиталния кръговрат на Земята, който изменя всичко екзогенно и ендогенно, а единствено времето остава непроменено!

     "Крайното", разгледано като отделен компонент от тази дилема, е животът, а животът протича в битието! (ето откъде животът е пряко зависим от битието). Човешкият живот е нещо много мимолетно, защото: "Днес си тук, а утре те няма!" Човекът е биологичен индивид получил се през множеството етапи на еволюция, но все пак "хомо сапиенс" е не само материална биологична структура, а при него се наблюдава и наличие на морал и душевност. Точно тези две характеристики на човечеството се сливат с безкрайното и образуват едно цяло! Живата материя може да взаимодейства единствено с битието, но не и с безкрайното, защото опорните точки са много различни. И все пак за един човек (след смъртта му) остават само спомените, които са се развивали от моментното състояние до спомени, точно под въздействието на времето!

   Погледнато обективно - няма нищо вечно! Дори и времето, но то е изменяемо, погледнато от страна на климатологията, докато времето като период на развитие или унищожение е независимо от никого и от нищо! Времето (безкрайното) има край единствено за човека, който има определен път, който, ако бъде извървян, то и безкрайното се превръща в крайно т.е: "Крайното при допир с безкрайното се превръща в нищо!" Всичко и всеки се превръща в нищо! През различното епохално развитие на света се наблюдава пълно унищожение до тотално достигане на нищото! Но без отговор си остава и въпросът: Как тогава от нищото сме достигнали дотук? Кратко, точно и ясно: Период на регенерация! А това дали означава, че и ние ще се възстановим някой ден? Да, но не в този образ и подобие, защото природата не допуска еднаквости - в нея всяко нещо и всеки миг са неповторими!

     Става ясно, че времето е пряко свързано с протранството. Самата връзка е много сложна, защото и двете "явления" са абстрактни с тая разлика, че пространството е на границата между абстрактното и реалното! Времето представлява един необратим цикъл, който се повтаря през голям период от време, но напълно изменено! И макар двете "явления" да са сходни, помежду си се саморазрушават и изграждат наново без да има загуба на абстрактна и реална структура!

    На въпросът: Какво тогава сме ние? Към кой елемент от този орбитален  цикъл спадаме? Ще докажем едно единствено: Животът е нещо, което притежава начало и край! Но този край е неизвестен, защото времето променя всичко реално и едновременно иреално и ни заблуждава! Никой не знае защо е на Земята и какво точно е, но всеки като че ли е "програмиран" да извърви  своя земен път! В такъв случай става безпредметно  да се разнищва този проблем, защото отговор може да се получи и при един кратък монолог под въздействието на подсъзнанието!

                                                                  Дори и ти, приятелче,

което четеш тези редове, знаеш, че няма нищо вечно, дори и най-хубавото чувство -любовта! Знаеш колко е жестока битката за живота и колко непосилни сме ние спрямо природата! Колкото и да желаеш никога да не се допираш до безкрайното, то рано или късно идва, затова живей за мига и се радвай, че още си част от крайното.

 

 

© Цвети Калинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добро есе, Цвет. Поздрявления!Трябва някой път да пофилософстваме малко.
  • супер
  • Браво, удувена съм ... когато тази година бях на олимпиадата и съобщиха темите тази най-много ме стресна, наистина не се сещах как да я развия ( затова писах за друга де) ... а ти си се справила много добре ! Поздравления
  • Оле..Нямам думи просто.Това е невероятно есе.С толкова много мисли и чувства.Страхотно е.
Random works
: ??:??