May 7, 2016, 9:52 PM  

Красива е самотата 

  Essays » Personal
1580 0 0
2 min reading
Самотата е нещо красиво за тези, които разбират нейните дарове. Нейната най-добра приятелка се нарича тъга. Повечето хора ги избягват, а аз ги приветствам всеки път като почукат на вратата ми. Може би само в самотата откривам душата си, затова я обичам. В забързаното ежедневие няма време за истинското - съкровенията на душата. Те си лежат там - вътре в теб, чакат търпеливо своя момент, за да се покажат плахо и да ти припомнят твоята чувствителност и болка. Може би само това ни отличава от машините - нашето мълчаливо сърце, потъпквано всеки ден от сивото ежедневие, повърхностните и неистински хора - те не го харесват, те не харесват нищо истинско. Как да не обичам моментите, в които сърцето ми нещо тихо промълвява - дори да казва, че все още боли, поне чувам гласа му. Затова обичам самотата, затова харесвам тъгата. Тъгата е част от мен, а самотата я отключва. Това са редки моменти, в които съм изцяло себе си, такава, каквато винаги съм била. Себе си във своята същност, някак си запазила ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Дичева All rights reserved.

Random works
: ??:??