Краят на капитализма!

Както всяко едно нещо, така и общественият строй има възход и падение. Ако начинът на управление на хората не съвпада с актуалните промени в социалния, личния, интелектуалния и културния им живот, следва революция. От какво може да се породи това несъответствие? Естествено от промяна, настъпила в самите нас или ако хората които ни управляват, изневерят на идеологията ни за управление. Много от нас може би не подозират, но "третата вълна", за която Алвин Тофлар пише още през 80-те на практика носи именно промените, които ще разклатят капитализма. Тофлар разделя развитието на човечеството на 3 етапа, които той нарича вълни.  С първата вълна започва агрикултурната революция, с втората - индустриалната, и с третата - информационната. Основният критерий за това разделение е начинът на производство и мястото на човека в това производство. В първата вълна човекът и машината са едно и също, във втората - човекът не прилага директно физическо усилие, но управлява машината, а в третата  - човекът само проектира машината и тя работи "на тъмно".  Какво следва от това? Създават се роботизирани заводи с огромна производителност, които работят на "тъмно" и се управляват от шепа хора. Следствията са хиляди работници на улицата и увеличаване броя работни места в ИТ-сектора. За тази цел са нужни високо квалифицирани специалисти, а хилядите уволнени работници, не могат да заемат мястото им заради ниската си квалификация.  Получава се омагьосан кръг, в който новите заводи произвеждат огромно количество продукция, при това по- евтина, но масовият потребител не може да си я позволи, защото вчера е уволнен от същия този завод. Много компании разглеждат работника с неговата заплата само като разход за фирмата, но не разбират, че той е и пазарът. Подобен проблем е и така нареченото "изнесено производство". Много фирми изнасят производството си в Китай или други страни с по-евтина работна ръка. Така се постига пак същият ефект, пак хора на улицата и последващо свиване на пазара. За да се предизвика разширение на пазара икономистите действат в две насоки. Намаляване на лихвения процент, с което кредите стават достъпни и хората започват пак да купуват като харчат пари, които още не са спечелили. Това разбира се е временно решени,е тъй като веднъж купена стока на кредит, това със сигурност значи, че не бихме купили новия и модел другата година, докато не изплатим заема си след 5 години. Ако обаче нямаме стабилна работа, не сме в състояние да обслужваме кредитите си, това довежда до финансова криза в банките, които стават собственици на това, което сме заложили, а именно стари коли, панелни  жилища и т. н. 

Наскоро всички ние ликувахме от приемането ни като членове на Евросъюза мислейки, че причината е успешната реформа, съобразена с европейските изисквания. Всъщност този акт на разширение се толерираше от правителствата и бизнесът на страните членки и не беше одобрен от гражданите им. Защо е така? Отговорът е, че с това разширение се разширява и пазара и косвено заменяме хората, уволнени от новите автоматизирани заводи с нови потребители от друга икономика, които могат да плащат. Какъв е изходът? Разбира се най-логичният е преливане на работници от производството към услугите. А кой ще ползва повече услуги? Новите "господари".  Това са ИТ-специалисти, дизайнери, икономисти, които ще са още по-богати. Естествено според Маслоу, всяка задоволена потребност води до нова на по-високо ниво - така, че няма страшно. Места за слуги винаги ще има. За този огромен брой слуги обаче ще е грешно разбирането, че трябва да са бедни. Нужни са системни промени в начина на прилагане на оценката на труд, за което капитализмът не е готов.