КУМБИА ЗАД ДЕВЕТИЯ ВАЛ
Цветан Бекяров
Корабът бавно се завъртя по посока на брега, винтът направи още няколко забавени уморени движения и замря. Далече, съвсем далече, стопена от черното индиго на нощта беше останала невидимата нишка на хоризонта, притихналата бяла диря зад кърмата и извития край на планетата. Там някъде, завързани здраво с веригите на изоставените ми носталгични трепети, се намираше и едно зелено необятно поле, с щръкнала самотна къщичка и смях на любими деца. Но в момента всичко наоколо беше пропито от натежалото тропическо небе сред безкрайните и необятни зигзаги на съзвездията и техните отразени, мъждукащи отблясъци върху спящото огледало на морето. Между тях бях само аз и корабът, населен с моите копнежи по отминалите столетия и очакваното желание за допир до причудливите гънки на Панамския канал.
От десния борд сред закъснелите светлини на Rainbow city сънено се носеше все още приспивният шепот на вятъра. Мирише топло и влажно на тропик и непознати джунгли. И нощ ...