Първият ден от дългоочакваната лятна ваканция. Всички деца от квартала сме се събрали долу,на тротоара пред зелената градинка и се чудим на какво да играем. „Как на какво?” - с немирни погледи си задаваме един на друг реторичния въпрос и в едни лудешки възгласи се надпреварваме кой по-напред да бъде чут. „Криеница!” - се чува отстрани -„Жмичка!” - се провиква втори. „Ами да” - помислям си аз и докато наблюдавам другите как спорят кой да брои до 100, някой споменава името ми... Пак аз трябва да съм в ролята на търсача... С примесено чувство на нежелание и любопитство се отправям към дървото отсреща и затварям очи. „10..20..98,99,100!” - отсичам и бързо си отварям очите... Отначало всичко е в мъгла, но постепенно започва да ми се разяснява картинката. Търся учудено, но и предпазливо, скрилите се деца и... изведнъж от всички посоки започват да излизат като зайци от храстите всички малчугани... „Пу,за мен!.. И за мен!” - доволно се провикват немирниците сякаш да ги чуят по-надалеко... Наст ...