Къде живеем?
Kъде живеем? В един мръсен и опушен свят, свят на лъжи и измами, свят на пълно различие между хората, едни - богати, живеещи в "златни палати", а други - просещи по улицата за жълти стотинки. В свят, в който някои се продават за пари, някои крадат, други убиват, без да им мигне окото за чуждия живот. В свят със задушлив въздух, мръсен от многобройните автомобили, чакащи по светофарите на огромни бетонни булеварди, мръсен от безкрайно многото заводи. На всяка тясна уличка - някой болен човек или пияница, или наркоман. По улиците вървят изморени и стресирани хора, всеки запътил се нанякъде, всеки гледа себе си, не му пука за другия, не го интересува, че той страда, че го боли, и вместо да подаде ръка на падналата пред него, едва ходеща бабичка, той продължава напред. По детските площадки, на изпотрошените люлки, стоят деца и вместо да играят едно с друго, те се удрят, обиждат, псуват, дразнят. Вече не си играят навън, а стоят прилепнали до компютрите по цял ден. За тях това е ежедневие. Всеки лапнал една цигара и откъдето мине оставя отпадъците си по земята. Ами музиката? В нея не се гледа как се пее, а как изглежда този, дето пее - със силиконени усти, гърди и прочие, почти голи, и всички ги гледат и си мислят, че това е музика... Това ли е Европейският съюз? Аз мисля, че не... Това ли е развиващата ни се страна? Това ли е напредъка? В това, всеки ден да се съобщава, че има катастрофа с жертви, че мафията се развива и увеличава? Не, за мен това не е преуспяващ свят... Това е лично моето мнение...
© Глория Гочева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За съжаление си права до болка.Това е реалността,но тези които ги е грижа за хората,за държавата като цяло,са много малко.Но не съм съгласна с последнато,което е казал Тимбаленд,защото можеш да направиш какви ли не глупости и да се чувстваш добре.Живей,както ти е хубаво,но не се самозабравяй и не прави така,че хората около теб да се чувстат зле
-
Реалност да това е то.Хареса ми коментара на менти,защото реално, за да се промени нещо като цяло трябва да се започне от зародиш (единицата).Но има и друга реалност дори и единицата да започне да променя нещата, цялото ще надделее и ще погуби всички положени усилия.За това моят съвет е живеи така, както ти е хубаво на теб,прави каквото ти се прави.
-
Съгласна съм с това, което казваш, но все пак ние сме тези, които са устроили света си по този начин. И както сме разрушили всичко покрай себе си, така можем и да го съградим отново, но това е на пръв поглед непосилна задача. И все пак, ако някой ще променя нещо първо трябва да започне от себе си, защото няма как ей така ХОП! и всички станахме по-добри. Всеки все гледа другия какво направил. За да се промени цялото трябва първо да се промени единицата...Затова преди да се скарате на някой, че си изхвърля боклука на земята и да залъжете съвестта си, първо се научете вие самите да използвате кошчетата за смет!
-
това което си написала не е просто твое мнение а е реалността не само в България а по целия свят за музиката специално тук е особенно осезаемо че на никой не му пука как пее а как изглажда това е много жалко но е истина поздрави продължавай все така
-
Всъщност, това не е само в България или Европейския съюз като цяло. Това е навсякъде по света. Моралът вече не е необходимост и нещо наистина важно, а за много е даже срам. Може би в България това се усеща повече. Може би е отчасти заради безбожието на страната. Есето ми харесва много - написано е искрено. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
