Бях ученик в 7 клас, когато прочетох върху един от чиновете в училище разтърсващото прозрение на апокрифен автор: "ТУК ПРОСПАХ МЛАДИНИТЕ СИ!". Ръката на автора беше работила търпеливо, за да издълбае с пирон и предаде чрез изразните средства на калиграфското изкуство драматичната експресия на прозряната екзистенциална истина. Това беше истината за безвъзвратно изгубената ученическа младост, съзнателно прекарана в състояние на сън и по този начин свещено пожертвана пред олтара на вечната борба за отстояване свободата на творческата мисъл, която не търпи ограниченията на образователната система от макаренковски тип. Спането беше избрано като действена форма на самопожертвувателен протест срещу догматизма на образованието. Каква сила на духа!...
Изправен пред напрегнатото безмълвие на зеления чин, пред болезнената изповедност на откровението, издълбано от анонимна ръка - аз почувствах първият повей на наближаващата нежна революция, от която щеше да се роди демокрацията в България.
Пак в 7 ...