2 min reading
Всяка сутрин свежият въздух милва лицето ми. Обръщам се бавно към витрината на отсрещната сграда в очакване да видя позната фигура. Продължавам надолу между дърветата и прясно боядисаните пейки. Две добродушни кучета дремят на детската площадка, завързали за себе си две сладкодумни лелки. Нападали са листа. Кестени се търкалят между бордюрите.
Наближава шумът. Отсреща градинката постепенно се събужда, но не бърза. Между клоните влиза слънце, а трамваят дреме преди завоя и отказва да се раздвижи, поне засега. В храсталака около релсите се крият малки птички. Вестници и гланцирани списания проблясват от павилиона на спирката.
После бавно се понасям към градския танц и поемам в ритъма му.
През вратите на трамвая се процеждат замислени хора, унесени от звука на утрото.
Жълто, зелено и се плъзга към пъстрите улици и кръстовища. Витрините посрещат следващите забързани пешеходци, оживили спирката за минута. Малки хартиени чаши с кафе завиват в тихите все още улички и отнасят аромата си към сл ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up