Късно е. Вятърът издухва парчета дихания и ме поздравява на прозореца.
Лили преглеждаше сутрешния печат, чрез интернет и разбира се, уж случайно/ по в повечето случаи на 90 % е възможно/ прочете от статия:
„Истината не е истина. А може би няма такова понятие като истина.Колкото и обективна да е Тя, погледната от гл. Т. На субекта, се превръща в субективна такава...”
Замисли се.Истината-може би тази дума никога не е означавала това, за което сме свикнали да я употребяваме.
Истина ли е,че детето е смъсълът на Живота? То ли осмисля, онова другото, което не успява да сме в действителността?
Ала си позволяваме мисли, че ако не сме ние, то ще е загубено.Така предварително го превръщаме в наша жертва, която трябва да е благодарно за жестовете и жертвите, правещи в живота.
Стоп! Грешка! Детето е вселена, то е част от кръговрата на живота. В този смисъл всяко дете е важно и специално. За съжаление само в определени празници медиите рекламират / това е истината/ благотворително събиране на средс ...