Да ти кажа колко много ми липсваш ли? Как да ти го кажа, не знам. Как да ти опиша, че страшно много много ми липсваш! Където и да си сега, с който и да си. Просто ми липсваш, ужасно, и това е. Не знам къде да отида, не знам какво да направя. Ето дори и пиша без да поглеждам само и само по-бързо да излея това, което е в мен и ме мъчи, и ме мъчи! Искам си спокойствието, чу ли? Върни ми го! Някъде там е останало, по плажовете и скалите… някъде там… мъчи ме това вътре и не ми дава покой. Ти. Ти ме мъчиш. Твоят поглед, твоят полъх, всичко твое. И не ми дава покой. Искам да ти го изкрещя в лицето, да ти кажа истината, да я знаеш. Да те прегърна…
Как да изгася това в мен? Как да му кажа да си отиде? А какво е всъщност? Дали това е най-хубавото чувство на света? Не знам. А и се срамувам от невежеството си. Затова няма да ти го кажа. Просто ми върни спокойствието.
Празнотата е обхванала всичко. Може би е от сезоните, а може би е само в мен. Всичко ми изглежда празно. Без теб. Липсваш! Липсваш м ...