И ако ти си лудият, който се хвърля в безкрайните битки на отдавна забравени войни, какво означава това?
Ще съумееш ли да издържиш, да съхраниш себе си- с идеалите, стремежите и мечтите, даряващи ти животворната сила да продължиш да се бориш? Ще можеш ли да вдъхнеш кураж и на онези малки човечета, подвластни на съмнение, да им докажеш, че всяко страдание се заплаща, че то няма да продължи вечно, а спасението е точно отвъд хълма на сълзите?...
Всичко е игра...
Животът си играе с теб точно така както вятърът с беззащитните нежни листенца на великите дървета. Толкова е безобидно!...
Нима!?
Ето, че слънцето се скрива зад токущо появилия се облак и за миг всичко се променя. Врагът засенчва всеки лъч светлина, сякаш някой просто е натиснал копчето на лампата. Вятърът се превръща във виелица, която разрушава всичко по пътя си. Кирпичените кули на твоето щастие са повалени за миг, градените с години основи - стремежите, мечтите и идеалите, като че ли остават в миналото... Но ти не се предаваш ...