Лудост... Каква дума! Каква... интересна дума. Шест букви, които могат да донесат скръб и тъга на всеки... Лудост.
Каква измама. Да, измама. Лудостта не е лошо нещо. Тя е скривалище. Укритие. "Къща". Това е начин хората, които им е трудно да се приспособят към реалността бягат. И обществото им слага клеймото "Луди" и ги заключва зад решетки. Да не би случайно "опасните луди хора" да навредят на добрите хора.
Добри хора... ха-ха... Колко забавно. Точно тези хора, с тяхното бездействие затварят свои себеподобни в килии и ги изоставят там да гният, и червеи да ги ядат.
Лудост... Но кой всъщност чертае границите? Кога един човек "е с всичкия си"? Ние? Аз? Бог?
Бог? Бог не съществува. Бог е мъртъв, както гласи знаменитата фраза на Ницше. Ние убихме Бог. Как? С развитието. Ренесансът уби вярата. Фанатизмът бе жив, но истинската вяра, която поддържаше Бог жив, умря. Забавно... самото звучене на този израз "Бог е мъртъв".
Но дори и да е жив, той е просто едно чудовище. "Всемилостивият и всемог ...