Свят. Изкривени ценности. Изкуствени идеали. Празни хора. Всекидневие. Монотонност. Неясни цели. Безсмислено съществуване? Стремеж към непотребното. „Печелиш“ тези, които никога няма да имаш и губиш тези, които все пак някога си имал. Защо? Събуждаш се сутрин, знаейки, че вероятно никога няма да правиш това, което обичаш и да обичаш това, което правиш. Някъде в дълбочина обаче прозира нотка на необяснима надежда, нотка на лудост и страст. Светът те пита с какво право тя още е там. На този въпрос и ти не можеш да отговориш.
Свят – материализиран. Където дори и през лятото хората са студени. Минават години. Разбираш, че това лято е само една халюцинация. Вероятно цялото съществуване е единствено зима. Красива, но коварна. Наслаждаваш се на красотата, но ти е студено. Получаваш прилив на енергия, но ти е някак уморено. Гледаш. Привидна белота. Но какво се крие под нея?
Понякога отиваш на място, което обичаш, където си сигурен, където светът не може да те види. Чаша топло кафе. Аромат на к ...