Предистория – Първа история:
Беше зима и небето беше розово. Онова мрачно, пепеляво розово, което крие в себе си мистериите на Природата. От него се сипеха снежинки. Онези, по-големите, които украсяват всичко, върху което се приземят. Духаше тихият северен вятър, който се познаваше по това, че докосваше душата, сякаш с ледена ръка, когато подминаваше странниците по пътя си. Мракът властваше отново на Земята, когато се случи следната история:
През зимата има много празненства, които се опитват да привикат някак по-отрано Светлината. Сивите не обичаха Тъмнината – те се страхуваха от нея. Тях ги беше също толкова страх и от Светлината, но нали Светлите не знаят що е злоба, не знаят що е ярост и не могат, не!... не искат да наказват. Светлите често ставаха жертва на сивите и малко останаха сред нас. Една от тях е и героинята на този разказ. Тя, както и всички Светли, бе от чудесата на Природата. Красотата ù беше нежна и загадъчна, както розовото зимно небе. Кожата ù бе бяла като снежинките ...