За мен лъжата е, като паразит. Извънземно, което започва да ни превзема от момента, в който се осъзнаваме, като личност. Обществото приема това за напълно нормално и в реда на нещата. Още, като деца откриваме, че ако излъжем наказание няма да има. Във всеки следващ етап от живота се потвърждава това правило. Лъжем в училище, лъжем човека, който обичаме, лъжем на работното си място, лъжем близки, познати и приятели... И за капак лъжем самите себе си.
Затова и украсяваме лъжата с всякакви епитети. Невинна лъжа, безобидна лъжа, лъжа по необходимост, лъжа от любов и т.н. Реално, като махнем тези определения си остава голата, порочна лъжа. Да определям я, като порок, защото е такава.
Ако попитам "Колко пъти днес излъгахте?" ще се понесе едно мощно "Николко!", а всъщност със самия отговор пак издигаме лъжата, като флаг. Вече това, че лъжем не е проблем, проблемът е, че не различаваме лъжата от истината. Забрави ли сме истината. Тя е задушена сред лъжи, които я изкривят до положение да се приема за лъжа, а лъжата за истина.
Като се запитаме, защо ни е истината, щом тя ни носи болка и страдание. Нека я забравим, нека си живеем в свят пълен с лъжи. Така ще сме щастливи и доволни, че другите са също щастливи и доволни и... Напускайки земния си път приемаме, че животът ни е бил пълноценен с всички лъжи в него.
Всъщност наистина, кое е истина, защото аз не знам, а може би и вие. Нека вземем един банален пример- някой ви казва "Аз те обичам" - Реално, кого лъже, вас или себе си, или и двете, или просто това е истина. Тук стигаме до същността на понятията лъжа и истина. Тях няма, как да ги докажем, защото са заложени свише, а това е нещо, което не се доказва със земните ни представи.
Затова, казвайте си "истините", които са ви удобни и се лъжете, че те са святата истина. На тази земя няма, кой да ви ги оспори.
Обичайте и мразете, крадете и дарявайте, наказвайте и помилвайте, въобще приемайте, че сте бог и това е най-голямата лъжа, на която да си повярвате.
© Гедеон All rights reserved.
Поздравления!