"Опитах се да разбера.
Не можах дотогава,
докато не останах сама.
Липсваш ми...!"
Последните думи на Луиза Бон бяха адресирани още във вторник миналата седмица в полицейския участък на щата Аризона. Със случая се бяха заели Крисчън Снепс и Алис Грос. Мен ме включиха чак след два дни. Не бях запозната със случката, затова си уредих среща с Алис в четвъртък след работа. Всички си тръгнаха. Аз тъкмо приключвах с подреждането на папките си, когато Алис се обади неочаквано:
- Виж, Рейчъл, идваш или не? Девет часът минава!
- Идвам, идвам - извиках аз - там съм след пет минути.
Алис затвори. Звучеше наистина ядосана.
Цялата сграда беше потънала в мрак. Само моето кътче светеше слабо. Сградата, в която работех, беше стара, ниска, но широка достатъчно, че да се поберат от 25 до 30 работещи полицаи.
Бях готова да тръгвам, когато някой ме сграбчи силно за ръката и ме повлече надолу. Опитах се да изкрещя, но устата ми беше запушена. Нямаше какво да сторя, освен да се поддам на това престъпление. Н ...