Този път наистина не знам, в него ли бях влюбена или в представата. Той е от мъжете, които никоя жена не желае в живота си, защото внасят в него само огорчение и разочарование.
И той наистина го направи. Почерни дните ми и разби представите ми, накара ме и страховете, и мечтите да забравя. Мина през мен като цунами, опустоши най – закънтените места в душата ми. Останах празна. Знаех, че срещу природните стихии не можем да се борим, и се пуснах по течението.

Бях лъгана, залъгвана, пренебрегвана, но в същото време желана и защитена. Той ме караше да се чувствам жива и да се отдавам на емоциите. Забравих за порядките и принципите. Забравих всичко, което бях научила за мъжете, защото той не беше като останалите. Поне аз така го виждах. Играеше игрички, беше циничен дори, но докоснеше ли ме, пожари в мен палеше. А аз обичах да ми е топло, не само на тялото, а и на душата, пък той знаеше как да я стопли. Поне аз така си мислех.

С други знаех, че излиза. Не беше от тези, на които им стига един живот да разрушават. Все не му стигаха наслади и преживявания. Грабеше от живота и хората с пълни шепи, а все така беден ми се виждаше. Исках аз да съм тази достатъчната, на която не може да се насити, която ще затопли сърцето му, както той с моето правеше, но явно не беше готов. Поне аз така си мислех. Може би просто искаше да тича волно с вятъра, да опустошава градове и села, да граби от хората и малкото, което им е останало. И затова бях готова. Щях да се науча. Щях да се отдам на пожара в мен и да живея с този огън.

Сега го чувствам как тлее вътре в мен, още не е изгаснал, но Той си замина. Пак търси сърца за покоряване и тела за обладаване. Аз ли? Аз търся този, който ще съживи отново пламъка в мен, с който ще изпитам същата наслада от докосванията, целувките, разговорите или споровете; същата възбуда, която изпитвах, без дори да ме е докоснал, защото с очите си ме галеше.

Този път наистина не знам, в него ли бях влюбена или в представата, в емоциите ли бях влюбена, в живота ли или пък в новите хоризонти, които бях преоткрила. Мъже като него не са за обичане, те са за наслада, да плътски преживявания. Затова и погубих душата си, гонех вятъра, който разпалваше пожара в мен с всеки следващ свой полъх.