2 min reading
Безспорно, мъча се да сложа себе си извън обикновения обсег на голата статистика. Любовта изчезва по време на духовна и социална криза.
Е, да, но аз все още обичам.
Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отстоявам любовта си срещу тези, които я подтискат, които я чернят, злословят и отричат с виещия глас на радиото.Тя живее вечно, когато е разказана на глас във времето. Любовните думи, изречени от човек, се пробуждат сред заспалата тълпа и остават да звучат неповторимо с диханието на загадка - дори и след като тълпата се с пръснала. Любовта, казват градинарите, е слънцето, любовта е зрънцето, на което служим пролетес и есенес, утре, вчера, днес. Любовта е мъдростта на старите, нашите дядовци, подпрели дуварите, любовта и грехът са сетивата на младите. Това е, казва съдията, свел очи, приказката му е неясна и неразчленена, страхът от престъпление, любовта е, както говорих надлъж, както всеки тряб ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up