Любовта е изпитание за героите в повестта “Крадецът на праскови”, но също така е и най-красивата човешка емоция. Чувствата, които пламват между Елисавета и Иво, са романтични, извисяващи духа. Любовта им дава сили да преследват щастието си, да отстояват мечтите си. Влюбената Лиза разбира, че е способна да харесва, да обича. Иво ù придава нов смисъл на живота. Тя, подмладена и волна, отново изпитва радост. Чувствайки се силна и изпълнена с надежда, е готова да последва любимия си навсякъде. Любовта може да накара човек да се почувства щастлив и свободен.
Действията се развиват във време на разрушения и смърт, време на войни. Тягостна атмосфера е обхванала градовете и хората. Болните и гладуващите се страхуват за живота си. Войната в повестта е видяна в цялата ù зловеща същност. На фона на тази ужасяваща картина, изпълнена с мъка и омраза, се разказва за неочакваната любов между Елисавета и Иво.
Преди пленника, тя е робиня на своето еднообразно и скучно ежедневие. Превръща се в отегчена жена, чието единствено развлечение е четенето, но може ли една книга да върне изгубените години без щастие? Не! Елисавета знае това и изгубва почти всякаква надежда за бъдещето.
Една жена трябва да усеща ласките на мъж, който я обича, неговата любов, да му има доверие и да намира своето щастие в неговото, в щастието на другия. Елисавета не изпитва тази радост до съпруга си, затова съдбовния момент в живота ù е срещата с дрипавия пленник, събуждащ у нея състрадание и жал. Опознавайки се, те се влюбват. Той е противоположност на полковника - млад, красив, очарователен. Привлича я и свободният му дух, нещо, което тя не притежава.
Когато той ù казва, че минутите, в които се срещат, възвръщат вярата в живота му, тя го обиква до болка. Това признание я разтърсва и покорява, защото за първи път се чувства потребна. Любовта я връхлита внезапно, но разумът ù се съпротивлява с чувствата. Трябва да бъде вярна на брачната си клетва, но това влиза в конфликт с порива ù за щастие. Тя е раздвоена между болката да чака наближаващата старост и радостта от новата Елисавета, влюбената. Анализирайки настоящето, тя разбира, че истинският крадец е съпругът ù, ограбил младостта ù.
Любовта ù към Иво придава на живота ù смисъл. Тя отново изпитва радост, щастие, отново е млада и волна, изпълнена с надежди за бъдещето. Новородената Елисавета е силна и решителна. В минутите, когато е с любимия си, тя за първи път може да се нарече свободна жена със свободен дух.
Дали вярвам в любовта? Предполагам, че съществува, за да ни прави щастливи, но понякога заради нея плачем с часове, но все пак в мечтите и в любовта няма невъзможни неща. И както е казал приятел на Шекспир, “Можеш да даваш без любов, но никога не можеш да обичаш, без да даваш!”
© Лала Пеева All rights reserved.