Любовта ли...
Така, както е красива, вдъхновяваща, оживотворяваща, ... Любовта, когато е несподелена, е най-ужасното страдание.... Изпълва те отвътре с гняв, омраза към себе си, към живота, изпълва дробовете ти с отрова, главата ти е ад и мъчения, иде ти да викаш, да крещиш, и знаеш че няма кой да те чуе, че няма как да се утешиш, че си безсилен и че нищо не можеш да направиш, дори и да преобърнеш целия свят наопаки, пак си безсилен и безпомощен, и тази болка отвътре те изпълва, усещааш как всичко в теб е едно нищо, неоценено и празно, иде ти да се самоубиеш на мига, не е поражение, нямаш право на реванш, каквото и да направиш - всичко е едно нищо, ти си нищо, тази болка не се лекува с нищо, става все по-силна когато ти дават опиата на някоя снимка, с някакви мили думи, минава само за миг, но после се връща още по-силна, непримирим си със себе си и с всичко около теб, и знаеш че нищо не можеш да промениш, нито себе си, нито нещо около себе си, нито има смисъл по-нататък жалкото ти съще ...