Любовта... какво е тя за нас? Радост, болка, за която си струва да се бориш. Срещи и раздели... дори изневери. Грях ли е да обичаш? Не. Грешно е да предадеш другия, грешно е да го излъжеш. Всички се стремим към тази любов - толкова чиста и недостижима. Търсейки я, минаваме през толкова премеждия, но някои от нас все пак я намират.
Щастието да даваш свобода на другия - това е любов. Любовта, за която няма прегради във времето и пространството.
Нещата от живота... любовта и грехът - щастие и болка. Думи с толкова много истина в тях. Но каква цена плащаме за тази любов? Влагаш всичко в един човек, а той те предава. Ето, това е грях. Колко болка, колко спомени остават след това. И само времето може да ни излекува от тази любов. Искаш да получиш, а не можеш, искаш да дадеш, а отсреща стена. Стена от студенина...
Грешно ли е да се бориш за любовта си?
Понякога тя минава покрай нас, а ние дори не я забелязваме. Било то случайно срещнат поглед или въздишка, като капеща сълза, събрала в себе си толкова много обич... Иска ни се да изкрещим „ти си моята любов!", а какво правим всъщност?...
Нищо. Стоим. Чакаме. А трябва просто да се протегнем и да се опитаме да я хванем. Не е грешно да се бориш за любовта си, стига да я заслужаваш.
Голямата любов, която всичко търсим - истинска и вечна, бленуван сън, нежни слова, жадувани милувки...
Чиста и неосквернена... има ли я? Любовта е грях. Грях, който ни съпътства навсякъде и ни изкушава. И ни завладява... ако му се поддадем.
© Поли All rights reserved.