В началото на 21 век тези думи звучат малко екзотично, малко странно, малко шантаво. Но въпреки това си мисля, че ни карат да потръпнем, да изпитаме доста смесени чувства - и страх, и надежда, дори насмешка. Някои си казват, че няма такива неща, че всичко е внушение... Като се има предвид, че това са, да ги наречем действия, възникнали в далечното минало и са оцелели във времето, къде точно е границата? Доколко е внушение и доколко нещо реално? Човекът, по принцип, винаги го привлича тайнственото, неразбираемото; нещо, което не може да докосне и види; но това са нещата, които предизвикват и най-много страх.
Понякога стремежът да отречем нещо или да докажем, че не вярваме, всъщност доказва до някаква степен неговото съществуване. И отричането е просто желание да проявим „здрав разум", който не може да приеме съществуването на нещо толкова „отвлечено". Когато видим черна котка, какво правим, какво си казваме - „Днес няма да ми върви..." или „Днес ще е хубав ден...", или „Черна котка, хм, ...