Тя беше щастливо момиче на тринадесет години. Имаше си всичко – верни приятели, любящо семейство, здраве и късмет. Но ù липсваше нещо. Нещо много важно в живота на всеки тийнейджър. Липсваше ù човек, на когото да даде цялата си любов, цялото си сърце. Човек, който да я обича така, както никой друг. Правеше всичко по силите си да намери така жадуваната емоция, така дългоочаквания ‘’принц на бял кон ‘’, но той все не идваше и не идваше. Макар че близките ù я даряваха с цялата обич на света, тя се чувстваше самотна. Един ден, след поредното разочарование, угасна и последната надежда, която таеше в себе си. Тя реши, че никога повече няма да направи опит да сподели чувствата си с някого, с риск да бъде отхвърлена. Започна да се затваря все повече и повече в себе си, да се кара с приятелите си… Постепенно всички я изоставиха. Една-единствена остана нейната майка, която за нищо на света нямаше да позволи детето ù да страда, та дори да се наложеше да убие някого. Майката правеше всичко възможн ...