Кажи ми, родино, как да те обичам и как да забравя, че ти самата никак не обичаш нас, истинските българи? Как да забравя и как да простя твоите хиляди предателства? Не мога, мила родино, да обичам някой, който не ме обича! Не мога, убийце на мечти и животи, да забравя и да простя! Не мога!!!
Защо, родино, ни предаваш? Защо по всевъзможни начини се опитваш да убиеш "всичко българско и родно"? Защо се опитваш да ме убедиш, че великото ни историческо и литературно минало никога не е било такова? Защо от мен се иска да забравя славните ни владетели Аспарух, Крум, Омуртаг, Иван Асен ІІ и други. Защо изискваш да забравя, че в нашата литература са творили безчет видни поети, писатели, публицисти, журналисти? Защо трябва да презирам великите и вечно живи имена на Иван Вазов, Христо Ботев, Васил Левски, Захари Стоянов, Петя Дубарова, Дора Габе, Елин Пелин, Йордан Йовков?
А в същото време, нагла престъпнице, ми навираш в очите хибридни мекотели като квичащото прасе Азис, мазната усмивка на Миро ...