Знаеше, че не трябва да се приближава толкова много, не трябва да позволява на светлината да я заслепи и този път. Знаеше какво ще се случи, знаеше какви ще бъдат последствията, знаеше, но не можеше да устои. Бе толкова привлечена от тази кристална лампа. Изящно изваяна, перфектно оформена. Топла и примамлива всяка вечер, студена и отблъскваща всяка сутрин. И въпреки това Малката малинова пеперуда бе готова да ù се отдаде напълно... та нали това бе единственият начин да устоиш на изкушението... Затвори очи и полетя към светлината... Тръпката бе неописуема, болката – смазваща. Падна на земята в безсъзнание.
Събуди се от дъждовните капки... Боже, това щеше да отмие прашеца от крилцата ù. Трябваше бързо да се скрие някъде... но не можеше да стане. Крилцата ù вече бяха повредени. Придърпа едно листенце и заспа отново. Дъждът спря, появи се дъга. Малката малинова пеперуда отвори очи и се огледа. Не помнеше какво се бе случило. Къде се намираше? Как се бе озовала тук? Изведнъж си спомни. Ост ...