Замисляли ли сте каква сила притежават малките камъчета?

Какво са малките камъчета? Тези незабележими малки нещица, които се търкалят наоколо, почти никой никога не ги забелязва, а в същото време те са толкова важни. Те имат силата на пророк, защото, ако им обърнеш внимание навреме, ще можеш да си спестиш доста неприятности или унижение, или болка от предателство, или бъдещи неуредици от различно естество - според случая, според момента, според чувствата...

Те са малките, но важни неща. Те са думите, постъпките, отношенията. Те запълват празнините, кухините, празните пространства между големите неща и ако ги няма, всичко това голямо и могъщо нещо ще се срути, ще поддаде и ще потъне. Ще изчезне, лека-полека, не веднага, но започне ли процесът, няма връщане назад. Срутване....

Това е като да имаш  камина без дърва или кола без гориво, или хвърчило без вятър. Полъх, един полъх само, а толкова важен, за да те направи щастлив и да полети хвърчилото ти в синевата реейки се като птица. Какво е полъхът?

Той може да бъде студен. Студен като пренебрежението, игнорирането и неуважението на човешко същество, което е правило и прави за теб много неща. Студен като лицемерието и непукизма. Студеният полъх е този, който трябва да хващаме навреме, този, който изисква специално усещане, този, който ще ни подготви за случващото се и в зависимост от нашето отношение към него, бихме могли да го предотвратим или да му се отдадем.  Но може да бъде и топъл. Топъл като усмивката, грижата, уважението и оцененото приятелство. Топъл като влюбения поглед на любимия човек. Топъл като щастието. Какво е щастието? Щастието е относително понятие, въпрос на душевно състояние. Някои го намират в големите скали и се чувстват уютно в кухините между тях.  За други щастието е именно в тези малки неща, в думите, постъпките, любовта, истинското приятелство. Но не тези малки неща, като малките камъчета, които обръщат колата, а другите малки неща – малките камъчета, които запълват празнините.

Малките камъчета, ех тези малки камъчета..., незабележимите, но съществените.