Коледният дух ме убива... духовете по принцип не ми влияят добре... Всичката тази суетня, украсата, вълнението, даже надеждата за щастие и копнежа по радостно изкарване на поредните добре дошли празници.. подаръците... коледната ваканция... Мразя всичко. Просто по коледа това чувство го усещам по-наболяло... покрай пърхащите наоколо хорица и грейналите им от усмивки лица. Странна празнота изпълва пространството и огромното количество алкохол, който се изпива не може да я запълни. Най-гадното е, че на коледа не стават чудеса... всъщност никога не стават... обаче тъпата надежда, която безброй суеверия, холивудски буламачи и други промиващи мозъка неща насаждат в съзнанието на хората, точно тогава, на коледа излиза от малката си дупка и се вихри, докато не бъде стъпкана от действителността... Коледа е просто още един повод да се напиеш с приятели, да се "разкъртиш" и да забравиш. Повечето хора дори не знаят защо я обичат, но са напълно убедени, че това им е любимият празник. Някои дори се вживяват и почват да обясняват за традиции, семейни събирания около трапезата, пуйки, баници, после неотменно споменават и голямото количество подаръци, които получават и парите и в един момент точно тези върли поддръжници на идеята за коледа могат лесно да бъдат убедени в изхабяването на празника. Коледа е преекспонирана тъпа комерсиализация, още един празник, на който хората си развързват кесиите и харчат. Точно затова винаги ще има място в нашето консуматорско общество. Малко черногледо... хмм. Е да не остана и аз на последно място неповлияна от масовата култура - нещо ми стана в последно време и почнах да се суетя около поредното уморително търсене на подаръци за всички... или по-точно измислянето им, странна история... с една приятелка сме решили вече за всеки каква изродщина ще бъде и даже тая събота ще ги майсторим. И планове за самите празници си имам. Всъщност даже минах на резервните, защото "магията на коледа" вече успя да промени първоначалните ми. Знаете ли колко хора ще работят по коледа само защото бакшишите са огромни? Ей в това се състои прословутата "магия". В крайна сметка... може и да мразя коледа, обаче я уважавам... като идея, даже по-скоро изобретение. Нещо като лятното и зимното време. Жалко, че няма още една коледа. През юли... добре щеше да ни дойде. Хах, можете ли да повярвате, че всичката тази помия, дето я сипя по адрес на коледата, я пиша във веселия си период... и понеже точно сега съм склонна да гледам положително на нещата, ще се постарая да извикам позитивизма си на помощ. Коледа е като леко не на фокус снимка, правена от непрофесионалист. Малко фотошоп и ще стане перфектно.
Наистина много хубаво есе. Мисля, че е достатъчно изчерпателно и аргументирано. Като започнах да чета и наум ми идваха мисли как мога да те оборя в твърденията ти. Но след всяко следващо изречение всичките ми аргументи просто биваха разбити. Може би не си черногледа. И аз се определям като реалист със склонност към песимизъм обаче ти ме разбиваш :Д Това за крайните заключения определено е така...Когато не познаваш събеседника винаги можеш просто да му лепнеш един етикет, че е като всички останали(надувка, простак, гадняр и т.н.) Обаче му слагаш такъв етикет точно, защото не е угодил на твоето. Ето защо ми хареса и твоето есе. Ти не угоди на моето, успя да ме обориш и въпреки това ми хареса!
Изчетка ми критикарското самочувствие, признавам
Есето си се е получило и дон'т уори, няма шанс някой да си направи погрешни (крайни) заключения за черногледството ти. Особено ако след прочитане на горното му е дошла музата и се е залутал из сайта да прочете нещо друго твое. Личи си, че не си песимист в критична фаза
*и не, не ти връщам четката*
Уважавам мнението на всеки! Така усещаш нещата ти, друг по различен начин. И на мен понякога ми е криво около празниците. Иска ми се да се скрия, да изчезна... ама все още съм тук. Но пък не бих се лишила от изживяването да украся Коледната елха Навява ми, мили спомени и ме карат, хем да се усмихвам, хем проронвам по някоя сълза! Поздрави!
Започвам с отговор до "Аз де" щото човека най-точно открива слабите страни на това, което съм написала. Няма какво да отричам, че проблема е в мен, ако аз съм фотографа... Само да кажа, че по принцип идеята не се получи с това есе както и с повечето неща, които пиша, но какво ли се оправадавам. Много е дълго за обяснение защо точно така се казва и какво означава за мен заглавието, което всъщност е цитат на една приятелка..
Пък за позитовизма.. аз не съм супер черногледа, просто понякога се увличам и който не ме познава си прави крайни заключения. Реалист със склонност към песимизъм - така обичам да се саоомопределям ;]
А за препратката към цитата от профила ми, който е на Уди Алън, доколкото знам- хмм доста успешно сравнение хах само дето е гадно да си обясняваш всичко по този начин- в един момен изпушваш и не можеш повече да се въртиш в омагьосан кръг.
И Живко, до тебе последно(не нарочно) сори ама нещо не ми се чете вече, пък и трябва да уча за утре.. нали знаеш ;]
И това с търсенето-> няма опасност да спра.
Мери, ок, не харесвай Коледата. Ама защо ти е трън в очите Надеждата за щастие??? Понякога само тя остава на човек и му дава сили да се бори, да продължи! Тя не излиза от дупката си само по празници... И не е някакъв натрапник и враг! Дано бъдеш по-позитивна занапред И не спирай да търсиш себе си!
-------
Интересно индуктивно умозаключение, Каминет. Чие е?
1) Коледа ми е любимият празник. Не е заради подаръците. Ако ме попитат сериозно "защо", може би няма да мога да се аргументирам. Ама пък синьото ми е любим цвят и за него никой не ми иска аргументация.
2) Ако снимката не е на фокус, и Фотошоп трудно ще я оправи.
3) Когато снимката не е на фокус, проблемът е или във фотографа, или в обектива. Не в обекта.
Разби ме, Мер! Много се смях(това май е в графата "неуместно" . Май ме има на две места - поласкана съм! И есето ти е страхотно! [=
Но аз продължавам да си седя на предишното си мнение - Коледа е страхотен празник. Тя е комплекс от всичко, което човек обича - семейството(роднини и приятели), храната, купоните и почивката... и да, надеждата(на която не съм голяма привържаничка според правилото "Не очакваш, не се разочароваш", а надеждата е вид очакване... на чудо... по-точно - на случайност... или на не-вероятна(не-likely да се случи) възможност). Разбира се, че изцяло от прагматична гледна точка също е хубаво - големите бакшиши и процъфтяващата индустрия по производство на подараци например, но не в това е смисълът на Коледа. Мога да сметна комерсиализацията на празника като глупост - но надпреварата кой ще получи най-големи подаръци едва ли е само по случай Коледа.
Обикновенно хората обичат нещата поради ценността им - дали повече заради съвсем материалната им стойност или сантименталната... кой ли може да каже... но за мен Коледа е знак, че съм си у дома. В изцяло сантиментален смисъл.
Освен това, Коледа е от нещата с история. Едно своеобразно раждане на един своеобразен бог. И нещо повече - шанс да се отърсиш от всичко останало - лошо и хубаво - и да събереш сили да продължиш. Нужната доза оптимизъм и засита. И топлина, за да прекараш зимата.
И макар мен духа на Коледата още да не ме е застигнал(нали знаеш, до 24 има време), се радвам, че наближава
може и да има много суета,но не е ли хубаво да видиш как хората се радват и усмихват,малко щастие на никого не е излишно,дано пък ти се случи нещо хубаво на този празник
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.