Тази тема винаги е актуална. Почти всеки човек търси щастието.
Да живееш щастливо! Това е цел номер едно.
А какво е да си щастлив? Хубаво чувство, някаква радост от нещо.

Щастлив ли съм? Понякога да.
Вечното щастие не ме блазни ни най-малко. Айде, да не е “вечното”. Нека да е постоянното. Щастлив до края на дните си. Щастието не ми е цел като състояние, в което да пребивавам постоянно.
За хората не знам.
За щастието си мисля, че е трае само 7 дни. Първите 7 дни. На осмия ден вече е минала една седмица и започва нова. Ако предположим, че всеки един от седемте дни на седмицата е бил нов и различен, то може би те са щастливи. На осмия ден нещата започват да се повтарят и идва скуката.
А скуката не познава щастието. Или щастието не познава скука…
“Тогава няма да скучаем, защото ще сме щастливи!”
Да. Ако щастието ви познава 
При някои късметлии щастието може да трае едно завъртане на земята около слънцето.
Пак цикъл, само че по-голям.
Каква е връзката с тези цикли?
Животът на хората е свързан с циклите, а щастието си те търсят в нещата от живота си. Които имат или нямат.

Кое ме прави щастлив?
Всичко може да ме направи щастлив, образно казано.
Питали са ме: “Добре де, ако някой те халоса по кратуната, това ще те направи ли щастлив?” Това няма да ме направи щастлив. Разбира се. Щастлив ще ме направи факта, че ще му простя. Ако успея. Не винаги става.
Затова всичко може да ме направи щастлив. Това е само на теория, но какво от това. По-добре да не знам как ще реагирам. Новото и изненадващото винаги ме прави щастлив 

Някои мислят, че като получат нещо и то ще ги направи щастливи, ще им донесе щастие.
И се започва едно искане на неща - …
Ох! Няма да изборявам. Потенциално всичко може да бъде в този списък.
Да помисля. Или да помислим. Какво ни трябва за да сме щастливи?
Осъществената мечта ли? Романитично и сантиментално!
Ще бъда малко по-грубо откровен. Задоволеното желание е, което хората свързват със щастието си. Затова те първо искат и второ – искат да имат. Нещо. Няма значение какво. Затова много обичат да получават. Това ги прави щастливи.
Щастието не е в имането. В имането е гладът за щастие, за получаване. Да кажем, получа нещо и това ме прави щастлив. След време (примерно 7 дни) започвам да искам още, и повече, и “по-голямото”, щото винаги има по-голямо и повече. Това го нямам и не съм щастлив вече. Минали са 7 дни. И така искам все повече и повече, и става все по-трудно и по-трудно да получавам. От там и щастието става все по-трудно, а накрая, и невъзможно.
Някои са доволни от това, което имат и не искат повече. Те са малко. Многото от тях искат да запазят това, което имат и което ги прави щастливи. Нали щастието е в имането. И почват да се страхуват да не загубят нещото си, а с него и щастието си.
Но страха не познава щастието.
Или щастието не познава страх. Май така е по-добре.
Затова е по-добре човек да няма нищо. Тогава щастлив ще го прави всяко нещо, което получава. Дори най-малкото.
Но може ли да нямаме нищо?
Свързах имането с искането. Човек иска да има. Иска да има щастие (да е щастлив).
Може ли да не искаме?
Това е друга тема. А логиката е проста. Човек иска да има това, което няма.

Кой иска и кой не иска да бъде щастлив? Който иска да има щастие, иска да има нещото, с което го свързва. Иска, защото няма, като мисли, че като получи това, което иска, ще получи, това което няма.
А който има, той не иска. Защото вече има. Логично.
Така е и със щастието.
Някои го носят в себе си и нямат нужда да го търсят. Те не се страхуват, че ще го загубят.
Други го нямат, затова го и търсят, а ако решат, че го имат, се страхуват да не го загубят.
Но щастието не се губи. Не се и намира. Или го има или го няма.