За съдбата – животът е малка частица от човешкия живот... Животът, от който се раждаме и живеем в него, като “постоянен” ембрион в корема на майката природа... Този ембрион с времето се развива, като достига лимит, при който разума и интелекта достигнат определено развитие, докато това развитие варира в различни темпове – бавни или бързи, в зависимост от съгласуването на сценарийните постановки, написани от съдбата.

Какво е матрица на човешкия разум? 

Това е мислена сфера, на която постоянно съзнанието ни се ангажира да поставя различни герои, като тези герои изпълняват роли, диктувани от подсъзнателните слоеве на разума... Резултатът от ролите на героите – са в граници на чувствителни действия, повлиявани от външни фактори, като основен фактор е съдбата, която лице в лице се изправя човекът – основният герой... А кои са тези герои, поставени от съзнанието на тази матрица? С каква цел те се раждат и живеят в разума ни? Дали те не са бъдещите клонинги на човека, който в реалния свят, заобиколен от собствените си открития не плануват да продължат съществуването на човешкия род, като тези клонинги - се планува предварително програмата и целите да обявят началото и края на войната на човешкия разум срещу хорския разум...?

Ако сме биологичен експеримент на еволюцията – тогава е невъзможно да се възприема съществуването на тази матрица, поради това, че еволюцията няма да позволи унищожаване на природните ресурси, които в момента човечеството извършва. Ако възприеме човешкото ни съзнание, че сме само биологичен експеримент на еволюцията – то сега светът, изграден от нас щеше да е съгласуван с природните закони... А природните закони са част от съдбата и са над човешките...

Но остава загадка: Защо биологичната еволюция е родила човечеството да бъде част от природата? Или това е затворено пространство, в което постоянно се създават експерименти? 

Или да приемем, че под натиск на еволюцията -  човешкият разум създава матрицата?