1 мин reading
МЕЧТАТЕЛКА
Измислих те!
Измислих те, защото имах нужда от някой, не просто познат, не просто лицемерен приятел, който да предлага рамото си, за да поплача на него и после да разказва колко мекушава и наивна съм аз... Не!
Имах нужда от нещо истинско, от нещо, в което да вярвам, на което да се уповавам!
Имах нужда от някой, който да върне надеждата в празния ми поглед, който да ми подари отново отдавна изгубената усмивка, да ми върне радостта и смеха...
Имах нужда от теб и сякаш ти чу жалните вопли на душата ми за помощ, за приятелство, а може би и за нещо повече...
Съществуваше във фантазията ми още преди да те видя, преди да нахлуеш в живота ми и да внесеш така желаната, но недостижима от мен промяна.
Обикнах те и как иначе - та ти бе съвършен, нали аз те бях създала!
В теб сякаш виждах отдавна загубения бряг, виждах както приятелска подкрепа, така и нежна прегъдка, която да ме спаси от страховете ми и от самата мен!
Какво значение има, че ти бе само мечта, че не беше реален, след като ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up