Не съм се хващала да пиша нещо от доста време. Както може да се види, преди се занимавах с поезия, но сега, като си чета старите стихотворения, ми се виждат толкова наивни и глупави, че реших да понапиша нещо в проза. Не, че ще е нещо много гениално, но може и да се получи просто едно добро откровение.
И точно, когато решавам, че искам да публикувам нещо, просто да напиша няколко реда, виждам голям червен надпис, който ми казва "без публикации в понеделник". Поглеждам пак, защото не мога да повярвам на късмета си. Отдавна явно не съм влизала в сайта, дори не си спомнях името и трябваше да го видя от мейла си. Това е доста жалко, признавам си... дано не ме биете.
Решавам, че това е някакъв знак, че няма смисъл да си изливам душата и затварям браузъра. После обаче размислям и си казвам "защо пък да не започна нещичко, пък ако се получи добре може да се публикува на другия ден". Доста оптимистично ми изглежда и решавам, че след последните няколко дни, пълни с доста негативни емоции, това ...