Мечтите и надеждите умряха
Днес я видях... онази същата, онази твоята, която уби и последните мечти!
Беше красива, с грейнала усмивка, сияеща от щастие! И как иначе?! Тя те имаше! Не я виня, но в сърцето боли, а ревността изгаря. Лоша приятелка е тя... Докога ще ме съпътства?! Но нима имам право на това, нима имам право да ревнувам? Не зная, ала ти още си там, дълбоко, като трън забит в сърцето. А лек за тебе няма. Може би забравата би те заличила! А напълно ли?! Ще успея ли някога да те изтръгна от сърцето, ще успея ли някой ден да се обърна назад и да не те видя, ще успея ли да не чувствам болка, разочарование, съжаление, задето ме лишиха от нещо красиво?!
Може би... времето лекува, казват! Да, вероятно! Вероятно трябва още време, вероятно много искам, вероятно бъдещето ще е по-светло. Само вероятности! За какво са ми те, като действителността е друга - болка и привидно примирение, което чака поредната буря да разруши и малкото спокойствие!
Много са вероятностите, но нима могат да ст ...