Хората са такъв вид създания, които обичат да правят толкова разнообразни неща: да скитат, да дивеят, да танцуват, да се смеят, да се радват, да тъпеят, да тъжат, както и да мечтаят. Но запитвали ли сме се в това, какъв е смисълът на едно такова занимание. Какво е това да мечтаеш. За какво ни служи? За какво ни е притрябвало изобщо? За да живеем? За да оцелеем в един такъв свят на лъжи и убйства? В един свят, изпълнен със злоба и корист? Защо?

Това са въпроси, които всеки един от нас си е задавал и ще си задава до край, но истината ще си остана догадка за всеки. Защото същината в това да бленуваш по всевъзможни неща и да копнееш по невъзможното, се състои в това, че ние мечтаем тогава, когато мислите ни започнат да стават неподвластни, тогава, когато се откъснат от реалността и започнат да виждат това, което ни се иска.

Човешкото същество е едно цяло - всичко в него се разглежда като едно, но понякога е трудно да се контролират всички негови части, тези, които се отнасят към неволевите действия - сърце, бели дробове, всички видове системи, но също така към това могат да бъдат отнесени и някои душевни съсътояния - любовта, която е толкова непокорна, омразата -толкова дива и неподвластна, мечтите - толкова красиви и дяволски недостожими.

Всеки един от нас е свикнал да назовава с думата "мечти" това, което е невъзможно да се сбъдне, но само според нашите представи. Защото аз се придържам към принципа "Нищо не е невъзможно" и затова не бих съотнесла бляна към нещо недостижимо. Както това, така и много други неща са въпрос на вяра. Може би този, който я има достатъчно, ще успее да надникне отвъд нереалното и невъзможното и да сбъдне тази си мечта.

Но сега се връщаме на въпроса "Защо да е толкова опасно да мечтаеш?" Защо да се боим от това опияняващо и сладосно чувство? Нима то наистина крие някаква опасност?

Истината е, че всяко нещо си има своите отрицарелни и положителни насоки. Ако е хубаво да мечтаеш, то е и ужасно. Понеже всеки живее и с надежди, и тогава, когато се случи да мечтаем и да сбъднем мечтите си, и не получим така желания резултат - е, тогава вече се чувстваме като празни квадратчета - с форма, но без съдържание. Може би затова е толкова опасно да се мечтае - от възможността да изгубим себе си и толкова хубаво от възможността да надминем себе си. :)