Медено Огледало и Пълни със Светлина очи
(Есе)
Поспри замалко, пътнико, странстващ и скитащ през собствените си стремежи и мъгли. Поспри да чуеш и преживееш песента на децата, за да усетиш топлината на разбиращата усмивка.
Също като Слънцето, което напролет разлиства дърветата, наесен вятърът се овалва в пъстрите листни килими, оставяйки дървото хем оголено и пусто, хем по-пълно с живот отвсякога. В онзи ден се почувствах точно като това дърво, за което разказвам. Почувствах го при една от многото срещи със себе си. Понякога даже ми се струва, че също като дърветата, разперили клоните си, ние протягаме ръцете си, търсейки поне малко обич и разбиране. Търсейки светлинката, която се е родила от огъня. Така изглеждаме безпомощни, а всъщност сме намерили всичката помощ, която ни дава тази светлинка.
За миг, с периферното си зрение, видях това дете да се приближава към мен. Неговите ръце се бяха скръстили и пръстите се полазваха един друг, сякаш размишляваше. Погледът му беше любопитен, пак ...