(Предварително се извинявам на всички за някои нецензурни моменти и по-груб език)

Първокласен фризьорски салон в центъра на Варна. Стилистката Меги си почива преди следващия клиент.

(Меги) „Десетгодишната ми дъщеря вече излиза от контрол с тази емо фаза, която преживява.”

(Аз) „Каква емо фаза?!”

(Меги) „Казва, че е емо и иска да си реже вените. Казвам ú, че емотота са травмирани деца със склонност към самоубийство. Имаш си майка, която те обича и баща, който те гледа като писано яйце. Не си емо.”

(Аз) „Ама тя наистина ли е склонна към самоубийство?”

(Меги) „Не! Тя вика, че емотата си режели вените, а тя е емо. Питам я - родителите ти бият ли те? Казваш - не. Заключваме ли те? Не. Ами тогава какви са тия работи за емо?”

(Аз) „Това е като онзи виц за сина гей. Син отива при баща си и му казва с тънък гласец: „Тате, страхувах се да ти кажа, но се реших да ти призная. Аз съм гей.” А бащата го поглежда. „Чакай, чакай, сине. Как така си гей? Имаш ли порше? Не? Ми Ферари? Не? А вила на Боровец? Не? Е, сине, не си гей. Ти си ***** педал.”

(Меги, с накривена усмивка) „А какво да я правя дъщеря ми??”

(Аз) „Горките деца. Ценностите им са тотално объркани. Майките им се връщат на работа възможно най-скоро след като родят и оставят бабите да ги гледат. Бабите им разправят, че скромността красяла човека и ги учат, че добрите деца имат само шестици в училище. А като тръгнат на училище, децата виждат съвсем друга картинка, а тя е, че шестиците не ти купуват последен модел мобилен телефон и маркови парцалки. Преди да са навършили 10 вече гледат секс и насилие по телевизията и слушат как 12-годишните им съученици правят свирки по тоалетните. Ако аз бях дете, ценностната ми система щеше да е тотална каша. Или по-вероятно щях да реша, че родителите ми са пълни двуличници, за ми разправят глупости за щъркели.”

(Пак аз, след пауза) „Те буквално преливат от информация. И понеже нямат опит с филтрирането ú, всичкият боклук отива право в малките им мозъчета. Единственият начин да те забележат тези дни е да измислиш и направиш нещо все по-шокиращо, за да привлечеш внимание. Не е необходимо да имаш някакво особено послание, това е просто маркетингов трик. Това е едно състезание кой ще измисли най-абсурдната или скандална идея, за да получи своите 15 минути слава.”

 (Меги) „Ето как изроди като Мерилин Менсън покваряват света.”

(Аз) „Ами аз всъщност го слушам. Имам му албумите, ето тук, на ем-пи 3 плеъра ми.”

(Меги) „Какво?! Слушаш го!?”

(Аз) „О да! Слушам го и го разбирам, за разлика от повечето хора. Той има много интересни идеи и куража да не ги премълчи.”

(Меги) „Не знам нищо за това.”

(Аз) „Не, защото хората виждат чудовище като го погледнат на снимка. А това е единствено пряк път за привличане на внимание към това, с което си вади хляба.”

Ама какъв е проблемът на другите с Менсън. Добре, допада ми и музиката му ми допада, но това не ме прави изрод. Не казвам, че всички трябва да започнат да си припяват албумите му преди закуска, но е ли лесно да съдим за книгата по корицата? Дори филмите на ужасите си имат качества, такива има и Менсън. Противоречивите личности са или обичани, или мразени, нали така? Виждаме хора, които обичат Менсън и хора, които мразят Менсън и малко, които са напълно безразлични.

Всъщност мисля, че ММ е подобен на Мадона в много отношения. И двамата демонстрират интелигентност извън класациите когато дават интервюта. И двамата са започнали кариерата си като са наложили стил, а не чрез необикновен певчески талант. Мадона е страхотна танцьорка и актриса, не просто певица. Менсън е художник и сам си пише песните. Хората с много таланти и жилка гений често изглеждат откачени – и това е точно замисълът.

Менсън ми направи първо реално впечатление, когато гледах едно интервю при издаването на Mechanical Animals (превод – Механични животни). Аз пренебрегнах контактните му лещи и се заслушах в думите му. Разказваше как след период на безчувствие се е завърнал към света на чувствата, който му изглеждал ,,ярък, болезнен и плашещ”. „Колкото повече започвах да усещам, толкова повече светът изглеждаше като механични животни. Изучавах (...) как сами се обезчувстваме и правим себе си по-механични и по-малко човеци.*”

Определено виждах смисъл в това. Имаше повече очна линия, отколкото аз бих носила сборно през целия си живот, но изведнъж това започна да ми изглежда просто... повърхностно. Беше сякаш бе намерил тайния ми дневник, бе го отворил и прочел там, на интервюто. Имахме нещо общо. От тогава насам се опитвам да го гледам със затворени очи. Той е коректив за всеки, който твърди, че красотата била в душата и нямало значение как изглеждали хората.

(Меги) „Чух, че си е направил операция, за да си извади ребра, та да може сам да се задоволява.”

(Аз, през смях) „А той много обича да отговаря на това така: ако беше истина, щях да си проваля музикалната кариера, защото по цял ден щях да бъда зает със себе си. Ти виждала ли си Менсън без грим?”

(Меги) „Не съм. Той въобще маха ли го?”

Да, казах ú, но не често. И съвсем скоро след разговора ни най-сетне ми хрумна защо. Истината е, че без грим ММ изглежда съвсем... обикновен. Висок е, поддържа форма, но човекът няма забележителна физика. За разлика от бившата си жена няма красота да му помага с кариерата. Тъй че мисля си аз, ако съм интелигентна много над средното, имам пристрастия към гот-субкултурата, ставам за певица, пиша страшни текстове на песни, но съм грозна, какво ще направя?

Ами например ще хвана очната линия, контактните лещи и да видим.

В заключение бих казала, че да виждам смисъла в идеите на Менсън е смесена благословия. Не съм така напред с материала и не мога да цитирам и анализирам Ницше, Кроули, Луис Карол или Фройд като него. Разгадаването на милионите игри на думи и препратки, които използва, е като да наредиш пъзел с десет хиляди парчета.

А докато това стане, дано не да съм забравила какво е да чувствам и да съм се превърнала в още едно от онези механични животни.

---

* Цитатът в оригинал е:  "The more I began to feel, the more and more the world seemed like mechanical animals. I was studying [...] how we numb ourselves and make ourselves more mechanical and less human."