"Insomnia, please release me!"

На Стамен

Всичко е преходно - живота, любовта, щастието. Неусетно губим хора, които сме искали винаги да са до нас. Не вярваме на случващото се и постоянно си задаваме въпроса „Защо?".

Преди 3 дни от този свят си отиде по ужасно нелеп начин един от най - позитивните хора, който някога съм познавала. Безвъзвратно и неочаквано, като поредната Първо априлска шега, която обаче се оказа зловеща истина. Никой не би повярвал, че точно на него може да се случи. Започнахме да приемаме смъртта по пътищата като част от картините в ежедневието. Сякаш никога не сме предполагали, че може да се случи и на нас. И ето го - споходи ни като огромна вълна, толкова бързо и силно, че дори не успяхме дъх да си поемем. Един миг и животът отлетя. Казват, че Господ взима при себе си най-добрите си създания. Да - ти беше най-добрият, но защо сега и защо така? Кому беше нужно всичко това. Ще живеем, пазейки спомена за теб. Често се шегувахме, че трябва да ни дадеш автографи, та когато станеш голяма звезда, да се хвалим, че сме те познавали. Това време никога не ще дойде, а и ние така и не получихме автографите. Едва ли има и значение, щом няма да ни радваш с играта си вече. Дано си на място, където ще се чувстваш по-добре. Може би и този свят не те заслужаваше. Думите са излишни, когато не ще успеем да те върнем. Дори и да звъним по телефона, който оставихме при теб долу, ти не ще се обадиш... Незаличими са следите от болката в сърцата ни, така както е и незабравима усмивката ти в умовете ни.

Още кънти в ушите ми звука от пръстта, която те затрупа. Всички зловещи писъци, толкова сълзи - откровени и неподправени. Детски, чисти сълзи, попити с болката от загубата. Тези очи, в които се четеше гняв от случващото се. Никой не ще повярва, че те няма вече. А и как да повярва.

Всъщност има много хора, на който им е все едно. Дори и да са те познавали. Дори и да си им помагал. Наричат се хора без сърца. Такива, които не могат да усетят истински чувства.

Тази седмица ПФК" Берое" ще играе в твоя памет. Съотборниците ти също. За пръв път видях толкова много очи, пълни със сълзи. Истински. Ще те носят в сърцата си.

Никога не ще успеем да преодолеем загубата. 31.03.2008 ще остане в нас като един от най-нещастните дни в живота ни. Почивай в мир, приятелю. Знаем, че там, където си сега, си щастлив и ни помниш така, както ние помним теб. Усмихнат. Вечно с топка в крака. Живееше за футбола, нека сега той живее за теб. Ти го заслужаваш. Никога не ще спрем да говорим за теб в сегашно време, защото ти все още си жив, макар и в сърцата ни. Завинаги!

Моля се, да се събудя от кошмара. Уви, това е реалността.

http://www.beroe-bg.com/article.php?id=02042008_1

03.04.2008г.

Гр. Ямбол