Спомням си първи януари 2007г. Не защото тогава бе първият ден от новата година, а с нещо по-специално. Специално не само за мен, а и за цялото общество. Станахме част от Европейския съюз. Чест, за която всяка държава на Балканите бленува. А полага ли ни се? Е, да - щом сме приети, значи сме го заслужили. Пускам телевизора - гледам Президентът държи реч и казва колко щастливи трябва да сме от постигнатото. Минута мълчание и фойерверки! Не искам да съм безучастен към празника, затова и аз хвърлям една пиратка от терасата. Гледам надолу, някой пак пали кофите за смет. Не отново. Поне не днес! Мисля си, като казват европейци, за географското положение ли говорят, или за култивирано поведение? Мисля, че засега ние си оставаме с географското положение. Но и това не е малко! Какво по-хубаво от това да си в центъра на събитията - макар и дрипав, важното е да те забележат. На това не му ли казваха комплекси. Не казвам, че щом са ни предложили (честта) трябва да я отхвърлим, въпросът е дали сме ...