Jun 5, 2008, 9:53 AM

Мислех, че съм го забравила 

  Essays » Love
3006 0 6
1 мин reading
Мислех, че съм го забравила
Мислех, че съм го забравила. Той се отдръпна и аз не бях мислила за него от месец. Лъгала съм се. Любовта ме е заблудила. Не бях изпитвала чувството обич със седмици, но тогава той ме заговори. Усмихна се, разсмя ме. Почувствах отново привличането към него, което бях забравила. Имах чувството, че то никога не ме е напускало. Отново виждах само него сред тълпата хора. Мислейки за него, чувствам как сърцето ми тупти с луда скорост. Очите ми се изпълват със сълзи, щом не го видя дори за малко. Губя гласа си, щом в мислите ми е той. Не бях изпитвала тази болка отдавна и мислех, че съм го забравила. Не беше така. Непоносимо е, че всеки път, когато се замисля за него, полудявам. Почвам да говоря само за него и губя малкото останала радост в мен. Разбрах, че не е лесно да забравиш човек, когото си обичала. Имам чувството, че той ще е винаги в мислите ми, в сърцето ми и никога няма да се отдалечи достатъчно, че да го забравя. Вече искам да си отиде това чувство, кое ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Грънчарова All rights reserved.

Random works
: ??:??