Моите „ Монолози за вагината ”

Опит за есе-импресия

„Монолози за вагината" на Ева Енсльр е пътешествие към забранената зона в сърцето на всяка жена.”

          Влизат. Задъхани и прекрасни. Започват своето представление. Цветана, Снежина, Вяра. Това са те, моите актриси. Виждаме опит, мъка, страдание и изкуство безкрай. То ни прави неподвижни, безсловесни и възторжени. В салона трите говорят - с микрофони или без тях. Разказват ни приказка, показват ни страст, въвеждат ни в ужаси и мъка, донесени от хора на хора. Дали първите са наистина хора. И в следващия момент - какъв смях се носи, изтръгнат от мощния талант на Цветана Манева. Представлението "Монолози за вагината" не можем да наречем "пиеса" в стария добър смисъл. Но е разтърсващо. Защото неистовата Снежина е гейзер и вулкан. Изтръгва нашите емоции до крайност. Обяснява ни всичко за вагината. Показва ни секса, показва ни желанието. Обяснява ни истинското женско начало. И как ни го обяснява. Виждаме и чуваме човешкия глас, нейния глас като нов музикален инструмент с вопли и трели, с паузи, но и глас с проникваща ирония. И ако това е интересно за нас - мъжете, то, може би, още по-интересна е реакцията на дамската публика в салона. Изведнъж осъзнаваш, че дамите разбират нещо за себе, че и те не са го знаели или формулирали досега. Че даже от себе си са скривали – тяхната вагина е красива и много важна за тях. И това е наистина женското начало,  а те, вместо гордост, изпитват притеснение и срамежливост. Да, така е при истинските дами, но пък трябва да говорят, да споделят, да си мислят за своята вагина с любов. Изкуството им го разкрива по може би най-неочакван начин. А изкуството на Снежина се прелива във всепроникващите тъга, гняв, страст, убийствена ирония, доброта и величие на Цветана. Всеки епитет, всяко прилагателно за нея са безсилни. Не мога да ги намеря и не искам да ги търся. В тези задъхани, прекрасни вечери тя е само Цветана. Как ни води по интимните пътеки на женското битие, по страданието, по ужасите на войната и необразоваността ни. Показва ни страданието, ужасите, насилието,  на което са подложени много от представителките на  най-прекрасното в човешкия род – жената!  И след малко изразява мислите на малката жена, на момиченцето и на предразсъдъците наши. Когато си говорим за вагината! И Вяра. Тя е съвършен образ на комплексираното, "униженото и оскърбеното". На съвременен език - великолепно въплъщение на крайна изпадналост, на човека, натикан в трюма на битието. И пак - изведнъж рязък преход към смях, но и към тънка пронизителна, проникваща и просмукваща се ирония. Това е ирония добронамерена - към самите тях, към нас, към всички за това, че сме понякога неграмотни или неумели, или хаотични. И повик да помагаме! А от цялото прекрасно представление струи доброта и желание за  доброта. Да сме хора, много повече хора! И да знаем, че сме еднакви – мъже и жени – всички имаме желания, мечти, стремежи и защо едната половина уж по-уважавана и ценена,  а в действителност, както бурно и емоционално ни показват и авторката, и трите ни великолепни актриси, част от хората са подложени на незаслужени страдания и обидно отношение.

           Да, има жени-кучки, но не в смисъла на жени, които се борят с несправедливото им нееднакво третиране в света – това са истинските жени ­ –  а такива, които са отвратителни, дребнави интригантки и които поддържат лошото отношение на околните. Но нима няма и мъже, които са също подли, дребни, тарикати черни, мръсни душички и неспособни да наредят доброто в този свят.

          Един паралел. Може би не съвсем коректен, но все пак. Текстът на Ева Енслър е доста провокативен на пръв поглед. Представлението – също. Но всъщност нима всичко това не е свръхизвестно, а само казването му на висок глас е по-ново. И както навремето използването на светлината, разлагането, рисуването на открито, неспазването на схоластичния канон от импресионистите води до преобръщане на цялото изкуство, не само изобразителното, така и текстът на авторката може би промени веднъж завинаги начина, по който се говори за всички важни неща в света!

          Всъщност един универсален текст, резултат на опит и опит за връщане към естественото право  - правото на права, еднакви за жени, мъже, животни, растения и природа. И една уникална интерпретация на превъзходните Дами-актриси!

           Текстът е стар и вече е бил публикуван в „Откровения”. С малки допълнения.

            21.12.2006 – 13.02.2011

            Безжичен