*Забрави го! Той не заслужава!
      Зная, миличка, зная, че така!
      *Защо тогава продължаваш да се тормизиш и унижаваш пред него?
      Не зная, миличка, не зная... Не мога да продължа напред без да зная как е... Къде е... С кого... 
     *Но защо те интересува?! Той те направи хиляди пъти на глупачка, без да го интересува как си и какво ще ти бъде! 
      Зная, миличка, и това го зная... Всичко зная, зная, че си права, но не мога да те послушам, не мога.. Разбираш ли... Умирам за него! Той ще си остане най-важният... Където и да съм... Който и да е до мен...
    *Продължи напред, имаш човек до себе си, забрави човечето! Разбери, че не заслужава! Спомни си сълзите, пропиляни заради него! Спомни си думите изхабени... Спомни си всеки лош ден!
     Помня всичко, помня, мила... Но отдавна му простих всичко... ВСИЧКО! Помня сълзите... Горчиви бяха... Но ги преглътнах... Помня думите... Много бяха, но нали затова ни е гласът - да говорим, дори напразно... Помня всеки лош ден... Но помня и хубавите... Помня деня, в който разбрах всичко... Всичко, което е станавало за една година... Всичкото, за което бях сляпа и глуха... Помня болката, която изпитах... Помня бучката в гърлото, която ми заседна... Която и до днес не се е махнала... Помня как ми се сви стомахът и ми се искаше никога да не съм го срещала... Помня как го мразех, а същевременно обичах... Помня обидите, които му дарих... Не, не съжалявам за тях... Даже мисля, че бяха малко... Помня игнора, който получи от мен и живота ми... Игнора, който и до днес не махам... Защото може би игнорирайки го, мисля, че го наранявам... Но едва ли е така... А колко ме боли... Знаеш ли колко ми е тежко... Всичко му дадох... ВСИЧКО! Сега половината ми сърце е при него, другата е при мен, за да се съмнява, да мрази, да унижава, да проклина... И въпреки всичко... да го обича! Душата си не му я дадох, но по пътя да намеря отново себе си, загубих я и нея... Път, който нямам сили да вървя повече... Спирам по средата! Оставам такава...
   *Недей! Моля те, недей! Не остава още много...
     Но пък не остава и малко, мила! Пътя е дълъг, прашен, самотен...
   *Но в края те очаква слънце и топлинка! Моля те, не спирай по средата!
     Не мога, мила... Оставам тук... Реших го вече! Оставам такава... Всичко ще ме съмнява, на никой няма да повярвам... Ще наранявам колкото мога, но ще наранявам и себе си, за да не забравям, че съм жива... Макар и без половин сърце и без душа...