Ще те почакам! Върви! В живота всеки има своя истина. Лутай се в безкрайните химери за пари, кариера и власт. Доказвай всичко на всички! Бъди онова, което очакват от теб, без да спреш за почивка. Ще гледам как премерено крачиш нагоре по стълбата, която всъщност... слиза надолу. Когато стъпчеш с краката си и последното цвете, върховете ще се снижат. Умората на сивия делник ще погълне победата. Монотонният ход на живота, в който всичко е точно премерено, бавно ще спре... И дори да гледаш в огледалото ден след ден, за да свикваш със своята нова безизразна маска и да повтаряш: "Нов човек съм!" - няма да става по- лесно... Отдавна си мъртъв.
Трябва да те оставя! Да усетиш колко си сам... Трябва!
Трябва... сам да потърсиш ключа от онази врата, зад която са скрити твоите отговори. Трябва сам да отпиеш нова глътка живот! Да разровиш себе си, изрекъл хиляди пъти: ЗАЩО??? Да търсиш, за да намериш! Дали мен!? Дали друга... Дали себе си? Няма вече значение, кой ще бъде до теб... Върни се просто на ...