Моят герой
Как си представяте детството? Безгрижно, весело, щастливо, с много щури игри? Игри с приятели, игри навън? Красиво е, нали? И няма как, защото това е най-хубавият период от живота на човека, най-веселият, най-чистият.
Всички обичаме децата. Те са нашата вяра, нашата надежда, нашата любов. Те са символ на невинността, на новия по-добър живот. Те са символ на Бог. Ние се грижим за тях - обличаме ги, храним ги, възпитаваме, купуваме им най-хубавите играчки, целуваме ги много. И защо всичко това? Нима децата са цел на всички в живота? Не, нали? Не всеки иска да има или да се грижи за дете. Но аз съм сигурна, че няма човек, който да не се усмихне или да не погледне към това красиво малко съзнание, когато чуе неговия красив весел детски смях. И сякаш светът се завърта като една голяма въртележка и ни понася към онази забравена, посипана с прах и закътана дълбоко в нашата душа част от миналото ни, когато толкова силно ни е вълнувало една необикновена кукла или старо мече, което вся ...