МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ментор”. После прочетох, че Ментор е името на учителя на един от синовете на Одисей – Телемах. Ментор, човек, който изгражда друг човек. Но той го е познавал, а аз теб – не... стари мой приятелю. Това е песен, знам, че я знаеш и ти. Точно така: чуй годините. Всеки има своя път и свойта участ... Но защо? Защо? Най-трудният път на мен? Ако си беше останал още жив, щеше да е друго, а сега теб те няма, сама съм, съвсем сама и е кошмар. Постоянно те търся, градя образа ти през деня, събирам те, утрото ме разочарова. Вглеждам се в другите мъже, и все не се получава и не се получава. Понякога те смесвам с баща ми... и двамата ви няма... и двамата ми липсвате... и няма друг... и аз съм сама. И ми е ...