Нощта отново дойде, за да ме прегърне със своето звездно одеяло, но аз не ù обръщам никакво внимание, защото не мога да заспя.
Съзнанието, заето с мисли и чувства, за пореден път надвива тежката умора, която си отива, за да позволи на мисълта да се излее като вулкан и да намери своя така жадуван покой. Сякаш нещо не ми дава да заспя - какво е то? - и затова отново сядам пред белия лист - моят най-добър приятел, защото знам, че само той ще ме разбере така, както никой друг. Сигурно ще се запитате защо точно белият лист? Защо точно някакъв си бял лист, който просто можеш да смачкаш набързо и да го изхвърлиш в кошчето за боклук, без никакви угризения на съвестта. Та нали живеем в 21-ви век!
„Бял лист, голяма работа”! - ще кажете вие.
Но дали наистина е така ?!
Така и не можах да открия някого, който да ме разбере, да ме изслуша, без да казва нищо, просто ей така да слуша, за да ми олекне. Тогава застанах пред белия лист. Нещо, което и аз преди приемах като непотребна вещ. Реших да опитам ...